Трима историци искат да честваме и битки от Средновековието,  а

Трима историци желаят да честваме и борби от Средновековието,  а обесването на Левски да се отбелязва не на 19 февруари, а на 18 България да няма народен празник през идващите 10 години, а единствено публични дати в календара. По този метод ще се разбере коя дата се уважава най-сърцато. Предложението е на известните учени от Историческия факултет на Великотърновския университет проф. Петко Петков, проф. Милко Паландурски и проф. Пламен Павлов, написа в. „ Минаха години “. Тримата оповестиха концепцията си на специфична конференция. Те ще обсъдят тематиката на конференция във великотърновския ВУЗ, която ще сплоти водещи историци от цялата страна. По време на форума ще бъде дискутиран българският празничен календар и опциите за основаване на единна система за отбелязване на значимите дати от българската история. България има народен празник едвам от 32 години, изясни проф. Петко Петков. Той е един от радетелите националният празник на България да бъде 24 май, а не 3 март. По думите му обаче въобще не е належащо страната ни да има народен празник, както е било през множеството време след основаването на Третата българска страна. От 1878 до 1990 година българската страна няма народен празник. Има няколко публични, а в другите времена се трансферира тежестта на някои от тях. Такъв беше 9 септември, а преди този момент 19 февруари. Така че не е огромна неволя, в случай че се откри куражлия общественик да направи по този начин, че да стане както е било в миналото. Да останат единствено формалните празници и за 10 година да забележим народът кой уважава най-сърцато. И в случай че след 10 година има блян да има народен празник, тъй като аз не мисля, че е наложително, аз съм сигурен, че това ще бъде 24 май. Но дано да забележим, показа проф. Петков. Според проф. Милко Палангурски сега има тюрлюгювеч на остарял и нов жанр (но думите му). Той е прав в това, че част от празниците на този стадий по-скоро разединяват, в сравнение с сплотяват хората. В последна сметка историците оферират датите в календара да бъдат непокътнати, както са познати до този миг, без значение че 6 септември и 22 септември се празнуват по остарял жанр. Те обаче упорстват календарът да бъде допълнен и разясняват, че не трябва да се бърка с църковния. А и липсват значими дати от времето на Средновековието, с които страната ни може да се гордее. В този народен календар няма нито една средновековна дата. Могат да влязат няколко такива дати в паметта на нацията. Това ще покаже и древността на българския народ. Едната е 2 май 907 година – успението на Борис Михаил. Знаем и 20 август – Битката при Ахелой, 17 август – Битката при Траянови врата. За този безпорядък, който съществува в този момент, минимум сме отговорни ние, историците, посочи проф. Пламен Павлов и разясни, че е извънредно време всички да означават кончината на Васил Левски на 18 февруари, а не на 19. В конференцията ще вземат присъединяване представители на всички университети в страната, при които има исторически звена. Очаква се да бъде основан формален документ с решенията на научния конгрес, който да бъде изпратен до главните държавни институции в лицето на Президентството, Министерски съвет и Народното събрание.